Антична литература/Епоха на архаиката. Старогръцка лирика.

Епоха на архаиката. Старогръцка лирика.

Епоха на архаика

Архаиката обхваща VII–VI в. пр н. е. Тази епоха е много по-отворена и динамична в сравнение с предходната епоха – геометричната. Има множество културни центрове, между които има равноправие. Появяват се писаните закони. Те регламентират обществения ред. На мястото на родовото право идва полисното право. Полисът има вече ясна структура – градът е мястото зад крепостните стени. Полисът има значеща топография. Важно място има акрополът (светилището). Той е разположен на хълм. Аората е административният център (намира се на центъра), където заседава градския съвет.

Особености на лириката

Изключителната проблемност. Тя третира проблеми непознати за днешната лирика. Лирическият поет (певец) много често е обожествяван. Той е своеобразна форма на Аполон. По структура лириката е много близо до оракула.

Лирическите произведения се произнасят по време на големи празници. Представянето на лириката има състезателен характер. Лирическите изпълнители са снабдени с опредлени атрибути – специални дрехи, венци, цветя, украшения, особени обувки и музикалния инструмент. Лириката задължително се изпълнява под музикален съпровод.

Старогръцката лирика не познава движението на чувствата. Когато говорят за чувства те обикновено споменават Ерос – Купидон (лат). Под Ерос разбират състояние на богозавладяност. Любовта за тях е нещо пратено от боговете и човек няма как да й се противопостави. Тя се възприема като болест, страдание, физическа болка. Страстта, емоциите се представят изцяло с външни белези: болка, гърчове, изпотяване, онемяване.

За разлика от епоса, който активно работи с мита, лириката създава своя собствена митология. Това се пренася от поезията в биографията на самите лирически поети. През този период абстрактните понятия тепърва се изграждат, затова лириката е конкретна.

Основни жанрове

Индивидуална лирика

• Ямб – кратко лирическо стихотворение, което най-често има изобличителен, присмехулен характер.
• Елегия
• Епиграма – надпис, кратко лирическо стихотворение с произволен характер.

Хорова лирика

• Ода – песен.
• Дитирамб – Песни, които се пеят по време на тържествата в чест на бог Дионис, Свързани са с плодородието. По-късно се пеят и в чест на други богове.
• Епиталам – сватбена песен.
• Епиникия – прослава на воинските подвизи на някакъв герой.
• Хипорхем – песни изпълнявани заедно с танц.