История на Русия/Източни славяни. Създаване на Киевска Рус
Източните славяните edit
Според историците славяните са индоевропейски народ, чиято прародината обхваща териториите на от р. Одер на запад до Карпатските планини на изток. Те се споменават в гръцки, римски, арабски и византийски извори. Античните автори споменават славяните под името венеди. През епохата на Великото преселение на народите, славяните (западни, източни и южни) се разселват в териториите на Централна, Източна и Югоизточна Европа. Източните славяни заемат територията от Карпатските планини на запад до Средна Ока и горното течение на Дон на изток, от Нева на север до Средравнина. Влизат в контакт с многобройните балтийски племена и затова протича процес на смесване между тях. През VI - IX век славяните се обединяват в общности, които имат вече не само родов, но и териториално-политически характер. Племенните съюзи са етап по пътя към формирането на държавността при източните славяни. Източно-славянски племена са поляни, древляни, дреговичи, полочани, бужани, уличи, тиверци и др.
Поминък на източните славяни edit
Великият воден път от „варягите до гърците” е своеобразен път, който свързва Северна и Южна Европа , простирайки се от Балтийско море до горното течение на река Днепър. Най-развитите славянски земи - Новгород и Киев - контролират северния и южния участък на Великия търговски път. Това обстоятелство дава основание да се смята, че търговията (с кожи, восък и мед) е основния поминък на източните славяни. Основните им оръдия на труда са брадвата, мотиката, ралото, браната, правата лопата (за разкопаване на почвата), сърп (за събиране на реколтата), бухалка (за вършеене), както и каменни мелачки и ръчни хромели, с които смилат зърното. Славяните се занимат и със скотовъдство. Развъждат свине, крави и дребен рогат добитък. В южните райони като работен добитък използват волове, а в горските зони - коне. Освен това славяните се занимават с риболов, лов, пчеларство.
Административно устройство edit
Извършването на по-важните и трудни неща, за които се изисква строго определен ред, се следи от голям колектив. Затова голяма роля в живота на древноруското село придобива общината. При източните славяни родовата община се заменя с териториална или съседска община. Те не се обединяват от родство, а от общността на територията. Всяка такава община притежава определена територия, в която живеят няколко семейства. Съществуват две форми на собственост – лична и обществена. Домът, добитъкът и инвентарът се ползват като лични, а земята, ливадите и горите се използват като общи. След като князете предават правото на владеене на земята на феодалите, част от общините попадат под тяхна власт. Друг начин за подчинение на съседските общини на феодалите е завземането им от дружинниците и князете. Непопадналите под властта им общини са длъжни да плащат данък на държавата, която за тях е и върховна власт и феодал. Градът обикновено се строи върху хълм, на място, където се сливат две реки, за да с осигури надеждна отбрана срещу вражеските нападения. Също най-често се край търговски пътища. Начело на източнославянските племенни съюзи стоят князе от средите на племенната аристокрация и бившата родова върхушка. Съществува опълчение, оглавявано от хилядниците и стотитниците. Особена военна организация е дружината, която по поръчение на княза събира рента от покорените племена.
Религия edit
Древните славяни са езичници. Първоначално те вярват в зли и добри духове, като постепенно се оформят славянски богове, всеки от които олицетворява различна природна сила. Най-важните славянски божества са Перун, Сварог и Велес.
Киевска Рус edit
Признаци на зараждаща се държавност (разпространение на железни оръдия на труда в земеделието, разлагане на родовата община и превръщането ѝ в съседска, нарастване на броя на градовете, възникването на дружината) се наблюдават по време на управлението на славянските племенни князе. Те често се обединяват в големи суперсъюзи, в които се проявяват чертите на ранна държавност. Едно от тези обединения е племенният съюз, оглавен от Кий. Предполага се, че преди образуването на древноруската държава, съществуват три големи обединения на славянски племена – Куяба, Славия и Артания. Руски летописец от началото на 12 в, опитващ се да изясни създаването на Руската държава, споменава легендата за призоваването за князе на трима варяги – Рюрик, Синеус и Трувор. Много историци смятат варягите са руско племе, живяло по южнития бряг на Балтийско море и на остров Рюген. Няма следи за забележимо влияние на варягите върху живота на славяните. Не са намерени и данни за колонизация на територията на Рус от варягите. При формирането си, руската държава се намира в начало на своя път - първобитнообщинните традиции още дълго време запазват своето място във всички сфери на живот на източнославянското общество.