История на Русия/Киевска Русия (кр. на IX – нач. на XII в.)

Древноруската държава се характеризира като раннофеодална монархия. Най-върховният в нея е киевския княз. Държавните дела се вършат от неговото семейство (братята и синовете му) и дружинните. Доходите и князете се определят до голяма степен от данъка, събиран от подчинените им племена. Пред младата държава стоят големи външнополитически задачи, свързани със защитата на нейните граници: отблъскването на набезите на номадите, борбата срещу Византия, Хазарския хаганат, България. Историята на Киевска Рус, чиито съществуване повечето историци определят от IX до началото на XII век, се разделя на три етапа: първи (IX - XII), обхващащ управлението на първите киевски князе; втори (вт. пол. на X - XI), обхващащ управлението на Владимир I и Ярослав Мъдри; вторият (втората половина на 10-11 век) е времето на Владимир 1 и Ярослав Мъдри и трети (XI - XII), определян като преход към териториално-политическа разпокъсаност и към феодални порядки.

Първи период на Киевска Рус

През 862 г., началото на руската държавност, Рюрик се установява в Новогород, а братята му Синеус - в Белое езеро и Трувор – Исборск. Две години братятата му умират и той предава управлението на най-важните градове на приближените си. Двама от тях, Асколд и Дир, след неуспешен поход срещу Византия превземат Киев и освобождават киевляните от задължението да плащат данък на хазарите. След смъртта на Рюрик през 879 г., властта в Новогород е завзета от предводителя Олег (897-912) на един от отрядите, тъй като той не оставя наследници. През 882 г. Олег предприема поход срещу Киев, където по това време князе са Асколд и Дир. Представяйки се за търговци, воините на Олег чрез измама убиват Асколд и Дир и превземат града. Киев става център на обединената държава. През 907 и 911 г. Олег на два пъти успешно воюва под стените на Константинопол. В резултат от тези походи са сключени договори на руски (потвърждение на твърдението, че руската писменост е съществувала преди приемането на християнството от руснаците) и на гръцки език. Според тях руските търговци имат право да живеят един месец за сметка на гърците в Константинопол, но нямат право да носят отъжие из града. По времето на Олег в състава на Киевска Рус са включени и древляните, северяните и радимичите. След смъртта му на власт идва Игор (912-945). През този период избухва първия народен бунт, като дружината на Игор е избита, а князът екзекутиран. След това неговата жена Олга (945-964) отмъщава жестоко на древляните за убийството на съпруга си. Първите пратеници на древляните, предложили на Олга за съпруг своя княз Мал. На поменната гощавка по заповед на Олга пияните древляни са избити. След това се нов въвежда ред за събирането на данъка (създадени са уроки – размери на данъка и погости – места за събиране на данъка). През управлението си Святослав успешно защитава Рус от набезите на номадите. Той нанася и поражения на Волжка България, разгромява Хазарския хаганат, успешно воюва в северен Кавказ. Опитва да доближи границите на Рус до Византия, като по време на успешните военни действия обмисля преместване на столицата на си на Дунава в гр. Переяславец. Но борбата с Византия завършва неуспешно, Святослав е обкръжен от сто хилядна ромейска войска. Много трудно успява да се спаси, като сключва мирен договор. На път за Киев през 972 г. Святослав умира в попада в засада, която печенегите му устройват близо до Днепър.

Втори период на Киевска Рус

След гибелта му княз става неговият най-големия му син Ярополк (972-980). Брат му Олег получава древлянската земя, а Владимир - Новгород. При започналата след 5 години война между братята, Ярополк разбива древлянските дружини на Олег. Самият Олег загива в бой. Владимир бяга, а след 2 години се завръща с наемна варяшка дружина. Ярополк е убит. Владимир заема великокняжеския престол, като при управлението на му (980-1015) всички земи на източните славяни се обединяват в състава на Киевска Рус. Окончателно са присъединени земите от двете страни на Карпатите. Административният апарат укрепва. Решена е една от най-важните задачи на това време - осигуряване защитата на руските земи от набезите на многобройните племена на печенегите. През 988 г. християнството е прието за официална държавна религия. След като се покръства, Владимир I покръства и болярите си, а след това и целия народ. Самото разпространене на християнството отначало често среща съпротива от страна на населението, които предпочита езически богове. Руската православна църква се оглавява от митрополит, който се назначава от Константинопол. Цялото население на страната е задължено да плаща данък в полза на църквата – десетина. Преди монголското нашествие в руските земи има близо 80 манастира. Църквата отговаря за съденето. След смъртта на Владимир I властта преминава към сина му Святополк (1015-1019). В избухналата междуособица по заповед на новия княз без вина са убити братята му Борис и Глеб. Те са канонизирани от руската църква. За своето престъпление Святополк получава прякора Окаяни. Другият брат Ярослав му се противопоставя. При Ярослав Мъдри Киевска Рус достига най-голямо си могъщество. Той, както Владимир I, успява да запазят Рус от набезите на печенегите. Киев се превръща в един от най-големите градове на Европа (има около 400 църкви и 8 пазара). Издигнати са Златните врати – параден вход. Масово започват да превеждат книги на руски език.За киевски метрополит е назначен държавника и писателя Иларион. Самият княз се нарича цар. Той получава голямо международно признание. Самият той е женен за шведска принцеса. Земята по онова време е главно богатство, основно средство за производство. Разпространена форма на организация на производството става феодалната вотчина – бащино владеене, предавано от баща на син по наследство. Собственик на вотчината е княз или болярин. В Киевска Рус съществува и значителен брой селяни – общинници, които не са подчинени на феодалите вотчиници. Такива селски общини плащат данък на великия княз в полза на държавата. Цялото свободно население на Киевска Рус носи името люди. Основната маса от селското население е наричано смерди. Те могат да живеят както в селските общини така и във вотчините. Смердите се намират в по-тежка форма на зависимост и губят своята лична свобода, когато живеят във вотчините. Един от начините за попадане във феодална зависимост на свободното население е закупничеството. Закупът е длъжен да работи в полза на своя кредитор и да му се подчинява, докато не му върне дълга. Освен смердите и закупите има и роби.В икономиката на Киевска Рус феодалната организация на стопанството съществува наред с робството и първобитно патриархалните отношения. „Руската правда” се свързва с името на Ярослав Мъдри. Тя ограничава кръвното отмъщение до кръга на най-близките роднини. Това говори че нормите на първобитния строй съществуват по времето на Ярослав Мъдри като отживелици. Законите на Ярослав решават споровете между свободните хора, преди всичко сред княжеската дружина. Преди смъртта си, Ярослав Мъдри разделя територията на държавата между петимата си синове и техният племенник. Той завещава на наследниците си да живеят в мир и любов и да слушат за всичко най-големият брат Изяслав.

Трети период на Киевска Русия

След смъртта през 1093 на Всеволод I властта над Киев преминава в ръцете на сина на Изяслав I Святополк II. Новият княз не успява да се справи с междуособиците и да се противопостави на куманите. Той е користолюбив и не подбира средства, за да укрепи властта си . По негово време се разпространява спекулата с житото и солта. Процъфтява безконтролно лихварството. По това време най-популярен в Рус е синът на Всеволод I, Владимир Мономах. По негова инициатива се провежда Любечкият събор на князете, на които е взето решение да бъдат прекратени междуособиците и е провъзгласен принципът „всеки да държи своята отчина”. Въпреки това междуособиците продължават и след този събор. След смъртта на Святополк III през 1113 г. избухва въстание в Киев. Народът извършва погроми върху дворовете на княжеските управители, едрите феодали и лихварите. Владимир Мономах е принуден да направи някои отстъпки като издава така наречения „устав на Владимир Мономах” . Регулира се получаването на лихви от лихварите, подобрява правното положение на търговците. Владимир Мономах успява да удържи под своята власт цялата руска земя, въпреки че признаците на раздробяване се засилват. При Мономах укрепва международния авторитет на древноруската държава. Мономах влиза в руската история като голям политик, пълководец и писател. Синът му – Метислав I Велики (1125-1132) успява да удържи за известно време единството на руските земи. След смъртта му, Киевска Рус се разпада на 15 княжества. Настъпва периодът, получил в историята името период на разпокъсаността или уделен период.