История на Русия/Феодална разпокъсаност (XII - XIII век)

Политическата разпокъсаност става нова форма на организация на руската държавност в условията на усвояване на територията на страната и нейното по-нататъшно развитие. Повсеместно се разпространява орното земеделие. По-нататъшното икономическо развитие на отделните земи води до неизбежни социални конфликти. За тяхното разрешаване е необходима силна власта по места. Местните боляри, опиращи се на военната мощ на своя княз, вече не искат да зависят от централната власт в Киев. Главна движеща сила на разединителния процес е болярството. Местните князе успяват да установят своята власт във всяка от земите. Между укрепналото болярство и местните князе обаче възникват неизбежни противоречия, борба за влияние и за власт. Пъроначално Киев заема първо място сред равните княжества-държави, но скоро другите 14-десет самостоятелни княжества и земи го настигат икономически. В резултат от разпокъсването като самостоятелни се обособяват княжества, чиито наименования се образуват от имената на столиците им: Киевско, Черниговското, Рязанското, Галицкото и други. Във всяка от земите управлява отделна династия – един от клоновете на Рюриковичите.

Владимиро-Суздалско княжество

Владимиро-Суздалската или Ростово-Суздалската земя се намира в североизточна Русия, между реките Ока и Волга. В началото на XII в. се създава голямо болярско земевладение. Разрастват се и възникват нови градове. През 1221 г. е основан Нижни Новгород — най-големият стратегически и търговски център в източната част на княжеството. По време на управлението си Юрий (1125-1157) постоянно се опитва да разшири територията си и да подчини Киев. Затова получава прякора “Долгоруки”. Той извършва големи строителни дейности в градовете по границите на своето княжество. Неговият наследник, синът му Андрей (1157-1174), се бори с местните боляри. Той премества столицата от богатия болярски Ростов в малкото градче Владимир. В резултат на болярски заговор, оглавен от роднините на болярина Кучка, Андрей е убит през юлска нощ през 1174 г. Междувременно до този момент той превзема Киев и го подлага на голямо разграбване. Политиката му е продължена от неговият доведен брат Всеволод Голямото Гнездо (има много деца), който разширява териториите си за сметка някои новгородски земи и Волжка България.

Галицко-Волинско княжество

Галицко-Волинското княжество се нямира в земите, североизточно от склонове на Карпатите и реките Днестър и Прут. Удобното му географско положение позволява да се води активна външна търговия. Подемът на Галицкото княжество започва при Ярослав І Осмомисъл. Обединението на Галицкото и Волинското княжество става през 1199 г. при управлението на волинския княз Роман Галицки. Следват години на развитие.

Новгородска болярска република

Новгородската болярска република или Новгородската земя заема огромна територия от Ледовития океан до горното течение на р. Волга и от Прибалтика до Урал. Богатството на Новгороската земя се дължи на местните боляри и на отдалечеността ѝ от номадите и техните номади. Отначало Новгород се владее от този княз , който заема киевския престол. Болярите успявят победят княза в борбата си за власт и така Новгород става болярска република.